stories ban
Милосърдието е висша форма на любов.
Неизвестен потребител. | Коментари
Милосърдието е висша форма на любов. Да, само милосърдието е лечебно. – защото всичко, което е болно у един човек е поради липса или недостатъчна любов. Всичко, което не е наред у един човек е свързано с любовта. Той не е бил способен да обича, или не е бил способен да приема любов. Не е бил способен да споделя. В това е мистерията. Това формира всички комплекси в нас. Тези рани могат да излязат на повърхността по много начини: като болест на тялото ни, като психическо заболяване, но дълбоко в себе си човек страда от липса на любов. Както храната е нужна за нашето тяло, любовта е нужна за душата ни. В същност без любов душата не може да се роди и не може да оцелее. Ти мислиш, че имаш душа; ти вярваш, че имаш душа, защото те е страх от смъртта. Но ти не си знаел преди да бъдеш обичан. Само обичайки човек може да почувства, че е повече от тяло и повече от съзнание. Милосърдието е просто даване, подаряване. В любовта ти си благодарен, защото другия ти е дал нещо. В милосърдието ти си благодарен, защото другия е взел нещо от теб; ти си благодарен, защото другия не те е отхвърлил. Ти си дошъл с енергията да даваш, с много „цветя“, които да споделиш - и другия ти позволява, другия те е приел. Ти си благодарен, защото другия те е приел. Милосърдието е висша форма на любов. Повече идва и при теб – милиони пъти повече. Казвам това, но не в това е въпроса, а в това, че ти не копнееш да вземаш обратно. Ако не получиш – ти не се оплакваш. Ако получиш – ти си просто изненадан! Ако получиш – то е било неочаквано. Ако не получиш, няма проблем - ти никога не си давал сърцето си като сделка. Ти просто даряваш, защото имаш. Ти имаш толкова много и ако не подаряваш – ще си обременен. Както облак пълен с дъждовна вода трябва да я излее в дъжд. И следващия път когато завали наблюдавай притихнал и всеки път ще чуеш кога облакът дава и Земята приема. Всеки път ще чуеш, когато облакът казва на Земята „Благодаря“. Земята помага на облака да свали товара и да се освободи. Когато цветето разцъфти – то трябва да сподели мириса си с ветровете. Това е естествено. Това не е сделка. Това не е бизнес. Това е просто естествено. Цветето е изпълнено с мирис – какво да го прави? Ако цветето запази мириса за себе си то ще се почувства много напрегнато, в дълбоко страдание. Най- ужасното страдание в живота е това, което не можем да изразим, което не можем да изкажем и споделим. Най-бедния човек е този, който няма какво да сподели или този, който има какво да сподели, но е изгубил способността, изкуството как да го прави. Този човек е беден. Милосърдието е безусловно. Ти не си милосърден само за приятелски настроените или само за тези, с които си свързан. Милосърдието е за всички. И ако не си милосърден към съседа си то забрави за медитацията въобще, защото тя ще е безполезна. И ти ще трябва да поработиш върху своето аз, там дълбоко в себе си. Бъди милосърдие! Безусловно, ненасочено, неадресирано. Така ще се превърнеш в лечебна сила в този свят, изпълнен със страдание. ОШО
Ти си безценен за тези, които те обичат
Неизвестен потребител. | Коментари
Много известен оратор започнал своята лекция показвайки 20 $ банкнота пред аудитория от 200 човека.
Лекторът размахал банкнотата и попитал:
- Кой иска тази банкнота от 20 $? Започнали да се вдигат много ръце. Ораторът казал:
- Смятам да дам тази банкнота на един от вас, но първо искам да направя нещо!
След тези думи, той започнал да мачка парите, пред нищо неразбиращите погледи на публиката. После повторно попитал:
- Все още някой иска ли ги?
Отново имало вдигнати ръце.
- Добре, а какво ще стане, ако извърша това нещо?
Лекторът пуснал банкнотата на земята и започнал да я тъпче с обувката си. След което я вдигнал от земята. Тя била много смачкана и мръсна. Размахал я отново пред погледите на публиката.
- Кой я иска все още?
Ала въпреки всичко, не липсвали вдигнати ръце, в желанието си да получат скъпото късче хартия...

Много пъти в живота бивате хвърляни, мачкани и поставяни в мръсотия, но си оставате безценни за тези, които ви обичат.
Нежно ухание
Неизвестен потребител. | Коментари
Докато вървеше по улицата, младият мъж беше погален от едно нежно ухание. Есента отдавна си беше отишла, а мястото й беше заето трайно от зимата. Нямаше как това ухание да дойде от дърветата. Разбира се и цветята отдавна се бяха изгубили.
Споменът, който идваше от най-дълбоките кътчета на паметта му го накара да се завърне в детските си години. За да може още по-добре да почувства това прекрасно ухание, си пое дълбоко въздух.
Уханието му заприлича на смачкания босилек по ливадите, който усещаше, когато играеше с топката, като дете, но това беше по-хубаво дори и от него.
Младият мъж набързо разбра какво е това ухание, което го обгръщаше. То идваше от зад стената, която беше до него. Мъжът първо тръгна бавно, после зачести крачките и започна да бяга по продължението на стената, която като че ли нямаше край. Стигна до една стара врата и влезе през нея. Тук сякаш беше в друг свят. Навсякъде цареше спокойствие и тишина. Внимателно се запъти към целта си. На мястото от където идваше уханието имаше един голям кипарис, а под клоните му един гроб със счупен камък.
Мъжът приклекна до него и каза:
- Както винаги съм много разсеян! Едва сега се сетих, че това е месецът, в който съм се родил, но твоето ухание никога няма да забравя, мамо!...
Не променяй света
Неизвестен потребител. | Коментари
Живял някога крал, който управлявал процъфтяваща страна. Един ден, той отишъл на обиколка до отдалечените краища на страната си. Когато се върнал в двореца, той се оплакал, че е наранил стъпалата си, тъй като за пръв път предприемал толкова дълго пътуване, а и пътят, по който минал, бил много неравен и каменист. Затова той заповядал на служителите си да покрият всички пътища в страната с кожа.
В действителност това начинание би струвало хиляди кравешки кожи и цяло състояние от злато. Ето защо, един от мъдрите му съветници, се осмелил да даде съвет на краля:
- Кралю, защо е нужно да харчите толкова много пари за подобно начинание? Аз бях ви предложил да отрежете едно малко парче кожа и да покриете с него ходилата си и така не ще се нараните!...
Кралят бил изненада и малко ядосан, че съветникът му не се съгласява с неговата заповед. Ала по-късно, след като разбрал мъдростта в думите му, се съгласил с предложението да направи „обувки” за себе си.

 1   2   3   4   5  ....
Напред Последна